Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2016 22:36 - ДРУГО ЛИЦЕ
Автор: lilsundy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 354 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11.2016 22:40


Дълго време не писах тук, но за сметка на това събирах красиви моменти за колекцията си "Това, което другите не забелязаха...". Предполагам ми е простена леката доза несериозност, щом предпоставка за нея бе нуждата от съзерцаване и наслада от малките неща в живота? Завръщам се с нови сили и истории, които да споделя с вас! Но всичко едно по едно.

Ще започна с нещо малко, което ме накара да се замисля днес. Какво се случи? Седя си аз, излегнала се на дивана,  като всяка вечер след тежък тренировъчен ден. Релаксирайки пред лаптопа (страшна почивка, да), баба вдига поглед от белия лист пред себе си и ме пита:
- Искаш ли да ти прочета нещо, което току-що написах?
Разбира се, че искам! Подканям я с усмивка и тя започва. Слушам всяка нейна дума, свързвам предишната със следващата и оставям смисълът им да ме завладее. Поредното добро стихотворение, което е сътворила. Думите са силни, много силни, но проблемът е, че някак не ме пленяват - може би аз съм привикнала да не им се поддавам лесно. Ала прочитайки втората строфа, гласът на баба се променя - тембърът й се снижава и сякаш заглъхва, изгуБвайки се някъде в душата й. Долавям онова треперене, което всички чувстваме преди да заплачем. С всяка прочетена дума, тя все повече се приближава към ръба на тази предстояща разруха. И в този миг, вече не слушам текста й - усещам го... Усещам го вътре в себе си, сякаш е част от мен... сякаш е писан от мен...

image

Защо ви разказвам това? Просто се замислих... За това в колко различна светлина виждаме един човек, когато се докоснем до мислите му. Например с баба често се караме и също толкова често си мисля колко по-спокойно ще ми е да не ми мрънка за всяко нещо. Но в моменти като този не мога да я виня за нищо, защото виждам една друга нейна страна - истинската, емоционалната и скритата дълбоко в нея стран
а.

Така е с всички хора. В ежедневието си сме какви ли не, постоянно сме принудени или по своя воля играем роли. Често се съдим един друг единствено по лицата (по-скоро маските), които си показваме денем. Ала истинската ни същност обикновено остава тайна. Пазим я на сигурно в себе си, за да не бъде наранена от суровия свят. Само дето така вървим срещу себе си. Тази наша скрита същност се опитва да излезе на свобода... И намира своя начин.

Можем да опознаем един човек истински, ако с
е докоснем до душата му. А тя намира израз в текстовете, музиката, картините... понякога дори само в погледа и усмивката му. Има много красиви думи, изричани бездушно и други такива, изключително семпли, но наситени с емоция. А искрените емоции се усещат, повярвайте ми! Само в тези кратки моменти, когато за секунди съзираме нечия скрита същност, само тогава имаме шанс да опознаем човек наистина. Защото тогава той/тя е себе си, без окови, без маски, без страх да се разкрие...

Жалко е как често пропускаме тези ценни мигове. Пропиляваме възможността да надникнем в нечии мисли и съкровени желания. Студени и безразлични сме, твърде забързани и разтревожени за собсвеното си его. Не отделяме време на другите и не опитваме да ги разберем. Жалко е и че знаем това... И защото го знаем, пазим скрита и собствената си истинска същност... И се страхуваме да я
покажем... А най-жалкото е, че в собствения си живот играем чужда роля. От страх.

Трудно е за надмогване, знам. Но нека направим една крачка за начало. Следващия път когато някое дете ви покаже рисунка, вгледайте се в нея и открийте мечатата му. Или се заслушайте в песента на тъжния цигулар, застанал на стълб
ите към метрото. Когато и където и да е, отворете сърцето си и ще усетите хората около вас. Опитайте - нищо не губите! Най-много да опознаете някого.





Тагове:   душа,   същност,   истински,


Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lilsundy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15258
Постинги: 5
Коментари: 16
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031