Постинг
18.08.2016 12:27 -
АНДЖЕЛА
Автор: lilsundy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 390 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2016 12:28
Прочетен: 390 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 18.08.2016 12:28
Тук ще ви разкажа част от историята на Анджела. Неслучайно й дадох това име, но сами ще разберете защо.
.jpg)
Анджела не беше от момичета, които бяха способни да откраднат нечие сърце. Не, тя само го лекуваше - събираше разпилените парченца, намираше мястото на всяко едно и ги залепяше с няколко капки любов, взети от собственото й сърце. В това беше силата й - даряваше обич на онези, които, твърде наранени, се бяха отказали да обичат. Понякога веднага, друг път след известно време, но винаги успяваше да върне вярата им в любовта. Тя просто знаеше как да предизвика нечия усмивка... Знаеше как да разпали блясъка в нечии очи... Знаеше как да остави следа от себе си и да създаде незабравими спомени, но на щастие, а не на болка. Правеше мили неща и малки жестове, говореше с поглед, а усмивката й никога не угасваше - нямаше умора това момиче. Даваше ли, даваше направо парчета от себе си и не очакваше нищо в замяна.
Анджела не искаше много, копнееше само за едно - да излекува нечие сърце и то да заобича само нея. Но тя отдавна се бе отказала от този блян, защото онзи, на когото подаряваше любов, винаги я използваше просто за утеха. Анджела караше наранените да се чувстват значими. Вниманието, грижите и любовта й повдигаха егото им и понеже това им харесваше, те не искаха тя да си тръгва. Ала идваше момент, когато се самозабравяха и ставаха дори надменни. Вече оздравели, я оставяха - оставяха тази , която ги бе излекувала.
Но тя бе свикнала вече, не я болеше дълго и продължаваше напред. Казваше:
- Има още много разбити сърца за лекуване...
Надяваше се само да я запомнят с добро, когато си тръгват. Така и ставаше - излекуваните никога не я забравяха. След време се връщаха и с разкаяние я уверяваха, че я обичат и е било грешка да я оставят. Липсваше им топлината на целувките й и детската наивност в очите й. Липсваше им жизнерадостната й усмивка и лудите идеи в главата й. Липсваше им онова момиче, което постоянно мечтаеше, което виждаше красотата в невзрачното, което ловеше пеперуди и броеше звезди... Липсваше им начинът, по който тя рисуваше лицата им и описваше душите им....
Ала Анджела не се връщаше. Веднъж щом бяха угасили пламъка на любовта й, в очите й срещаха само безразличие и студ. След всяко излекувано сърце, тя ставаше по-силна, а след всяко разочарование - по-мъдра. С времето порастваше и разбираше все повече за живота. Разбира се, запази детската си вяра, но не и наивността. Затова и спря да тича след хората - не гонеше никого втори път. Анджела бе решена, че правилният ще я настигне и ще разтопи леда в очите й. Тя не вярваше на думи, а на действия никой не се бе доказал все още. Но за нея това не бе проблем - пътят й бе непредсказуем, главата й бе вдигната към небето, а в сърцето й гореше огън, напомнящ й да не спира да върви напред!
И както може би сте се досетили, кръстих я Анджела, защото тя също бе от хората-ангели, небесен паднал ангел с неугасващ пламък в себе си.
Рисунката е мое творение и ако ви харесва, можете да посетите страничката ми Sundy Art във Facebook :))
.jpg)
Анджела не беше от момичета, които бяха способни да откраднат нечие сърце. Не, тя само го лекуваше - събираше разпилените парченца, намираше мястото на всяко едно и ги залепяше с няколко капки любов, взети от собственото й сърце. В това беше силата й - даряваше обич на онези, които, твърде наранени, се бяха отказали да обичат. Понякога веднага, друг път след известно време, но винаги успяваше да върне вярата им в любовта. Тя просто знаеше как да предизвика нечия усмивка... Знаеше как да разпали блясъка в нечии очи... Знаеше как да остави следа от себе си и да създаде незабравими спомени, но на щастие, а не на болка. Правеше мили неща и малки жестове, говореше с поглед, а усмивката й никога не угасваше - нямаше умора това момиче. Даваше ли, даваше направо парчета от себе си и не очакваше нищо в замяна.
Анджела не искаше много, копнееше само за едно - да излекува нечие сърце и то да заобича само нея. Но тя отдавна се бе отказала от този блян, защото онзи, на когото подаряваше любов, винаги я използваше просто за утеха. Анджела караше наранените да се чувстват значими. Вниманието, грижите и любовта й повдигаха егото им и понеже това им харесваше, те не искаха тя да си тръгва. Ала идваше момент, когато се самозабравяха и ставаха дори надменни. Вече оздравели, я оставяха - оставяха тази , която ги бе излекувала.
Но тя бе свикнала вече, не я болеше дълго и продължаваше напред. Казваше:
- Има още много разбити сърца за лекуване...
Надяваше се само да я запомнят с добро, когато си тръгват. Така и ставаше - излекуваните никога не я забравяха. След време се връщаха и с разкаяние я уверяваха, че я обичат и е било грешка да я оставят. Липсваше им топлината на целувките й и детската наивност в очите й. Липсваше им жизнерадостната й усмивка и лудите идеи в главата й. Липсваше им онова момиче, което постоянно мечтаеше, което виждаше красотата в невзрачното, което ловеше пеперуди и броеше звезди... Липсваше им начинът, по който тя рисуваше лицата им и описваше душите им....
Ала Анджела не се връщаше. Веднъж щом бяха угасили пламъка на любовта й, в очите й срещаха само безразличие и студ. След всяко излекувано сърце, тя ставаше по-силна, а след всяко разочарование - по-мъдра. С времето порастваше и разбираше все повече за живота. Разбира се, запази детската си вяра, но не и наивността. Затова и спря да тича след хората - не гонеше никого втори път. Анджела бе решена, че правилният ще я настигне и ще разтопи леда в очите й. Тя не вярваше на думи, а на действия никой не се бе доказал все още. Но за нея това не бе проблем - пътят й бе непредсказуем, главата й бе вдигната към небето, а в сърцето й гореше огън, напомнящ й да не спира да върви напред!
И както може би сте се досетили, кръстих я Анджела, защото тя също бе от хората-ангели, небесен паднал ангел с неугасващ пламък в себе си.
Рисунката е мое творение и ако ви харесва, можете да посетите страничката ми Sundy Art във Facebook :))
Търсене
За този блог
Гласове: 23
Архив
